Мъфини с крем от виолетки (теменужки)

Виолетки, теменужки...... любимите ми бонбони! Колкото и време да минава удоволствието от едно пакетче такива бонбони си остава същото, както когато бях на 6 години! Толкова ароматни и вкусни..... Връщат ме в едно прекрсно време! Заедно с миризмата на нафталин от бабиният гардероб, сякаш ме пренасят в едно време, когато мислех само как да покрия счупената чиния, разлятото мляко или някоя друга (малка или по-голяма) беля.  Реших да се върна назад във времето днес. Купих си едно пакетче "машини на времето" (разбирайте Виолетки) и показах на дъщеря ми, лакомствата от моето време.
Изведнъж ми хрумна да направя кремче с този невероятен аромат. Върнах се в магазина и купих още две пакетчета. Вече у дома първо седнах да забъркам крема:

1/2л прясно мляко
1 чч захар
3 жълтъка
3 сл царевично нишесте
2 пакетчета Виолетки
сладкарска боя - червено и синьо или лилаво

Слагам млякото със захарта да заврят на котлона. Разбивам жълтъците с нишестето и малко прясно мляко. Добавям ги в млякото с непрекъснато бъркане. Бъркам, докато се сгъсти добре. Оставям да се охлади.
Тук идва трудната част.... как да добавя Виолетките? Опитах се да ги троша в хаванчето, с чука за месо, с точилката..... нищо не става! Накрая се ядосах. Извадих робора. Изсипах бонбоните в блендера. Отгоре налях крема и.... за 30 сек стана чудно! Гладък, ароматен крем! Добавих боята. Аз използвах червено и синьо, но изпуснах повече боя и стана много тъмен и мътен цвета. Слагайте помалко до получаване на желания цвят.



А сега Техни Височества...... Мъфините!

2 чч брашно
3 чл бакпулвер (1 пакетче)
1/2 чл сода бикарбонат
щипка сол

1/2 чч олио
3 яйца
малко прясно мляко (около 1/2 чч)

Сухите съставки се пресяват. Олиото и яйцата се разбиват леко. Сипват се при сухите съставки и се разбърква бързо. Ако е необходимо се добавя прясно мляко. Тестото трябва да е мааалко по-гъсто от тесто за кекс. Не се бърка много. Леко, колкото да се поемат съставките и да стане гладко.
В чашки или специална форма за мъфини се слагат хартиени формички. Всяка се пълни на 1/3 от обема си. Слага се по 1-2 чл от крема, и отгоре се изсипва още малко от тестото, но формата не се пълни повече от 2/3 от обема си. Пекът се около 20-25 мин на 160-180 градуса.

Имало едно време....

      Преди мноооого, мноооого години, в един малък, прекрасен, полупланински град живеело едно момиченце. Това момиченце било вече 2-ри клас. В един слънчев ден целият клас, заедно с учителката били поканени да участват във фестивал. Не какъв да е фестивал, а Фестивал на руската песен! Забравих да кажа, че те учели руски език от самото начало. Заедно с българската азбука, изучавали и руската..... На този фестивал децата пяли песничката за усмивката: 

 

Дамммм, това момиченце бях аз! Днес случайно попаднах на тази песничка и спомените буквално избухнаха в мен! Спомних си слънчевият, прохладен пролетен ден. Спомних си мириса на борови иглички и пресни листа. Спомних си полъха на вятъра..... И най-важното  - спомних си лицата на всички мои съученици. Къде ли са те сега? Какво се е случило с тях? Помня всички имена, разни интерсни случки и забавни историйки за всеки от тях, но нито една фамилия...... Само на най-добрата си приятелка помня фамилията, но след връщането на имената... вече не я знам! Това е другия проблем... след връщането на имената поне 1/3 от тях са си ги сменили. За някои знам, че още тогава заминаха в чужбина със семействата си, но какво е станало след това.... нямам идея!
Иска ми се да се намерим. Да се срешнем и поговорим. Да възобновим старите контакти, с тези така скъпи мои приятели! Дали е възможно след 20 години да се случи нещо такова? Едва ли.... но никой не ме спира да мечтая, да мисля какво бих им казала..... ЕЕЕЕх! Спомени!

И още една песничка, която помня от тогава...