сряда, 16 февруари 2011 г.

Имало едно време....

      Преди мноооого, мноооого години, в един малък, прекрасен, полупланински град живеело едно момиченце. Това момиченце било вече 2-ри клас. В един слънчев ден целият клас, заедно с учителката били поканени да участват във фестивал. Не какъв да е фестивал, а Фестивал на руската песен! Забравих да кажа, че те учели руски език от самото начало. Заедно с българската азбука, изучавали и руската..... На този фестивал децата пяли песничката за усмивката: 

 
Дамммм, това момиченце бях аз! Днес случайно попаднах на тази песничка и спомените буквално избухнаха в мен! Спомних си слънчевият, прохладен пролетен ден. Спомних си мириса на борови иглички и пресни листа. Спомних си полъха на вятъра..... И най-важното  - спомних си лицата на всички мои съученици. Къде ли са те сега? Какво се е случило с тях? Помня всички имена, разни интерсни случки и забавни историйки за всеки от тях, но нито една фамилия...... Само на най-добрата си приятелка помня фамилията, но след връщането на имената... вече не я знам! Това е другия проблем... след връщането на имената поне 1/3 от тях са си ги сменили. За някои знам, че още тогава заминаха в чужбина със семействата си, но какво е станало след това.... нямам идея!
Иска ми се да се намерим. Да се срешнем и поговорим. Да възобновим старите контакти, с тези така скъпи мои приятели! Дали е възможно след 20 години да се случи нещо такова? Едва ли.... но никой не ме спира да мечтая, да мисля какво бих им казала..... ЕЕЕЕх! Спомени!

И още една песничка, която помня от тогава...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...