понеделник, 28 февруари 2011 г.

Пръстен за салфетки "направи си сам"

Почти за всеки празник, когато се събирасемейството и аз съм домакин си правя такива пръстени от подръчни материали. Обикновенно имам съвсем малко време за тях и набързо правя каквото стане, но сега отдалеч съм се размислила какви да са пръстените за наближаващия Великден. Попаднах на една невероятна идея:
Направо съм възхитена и даже се замислих каква да използвам като материали. Няма да е чак толкова истинско... с подръчни материали ще е. Торбички, амбалажна хартия, панделки от подаръци и опаковачна хартия, яйцата от вълнена прежда..... А може и да изплета на една кука гнездото с гигантска кука и прежда на поне 2 ката. Ухааа! Прасна не вдъхновението!
 Като свърша с мартениците се захващам..... и ще покажа резултатИТЕ! Дамммм... няма да е само един ;)


ПС: Ама как можах да забравя! Ето едно видео, късето е показано как се правят такива пръстени... по най-лесния начин:
Те станаха повече....

Кутия за салфетки

Сладки са нали? Търсих нещо други, н попаднах на това..... и реших да го споделя! Нали тук си е моето местенце, мога да показвам такива интересни неща.... а защо не някой ден и да се пробвам да ги претворя

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Фунийки

Открих перфектната рецепта! След дъъълго търсене и няколко проби, най-после успях!
Това са едни от любимите ми дребни сладки. Вече бях загубила надежда, че ще открия точната рецепта за приготвянето им в домашни условия. Веднъж бяха станали като ...... ами, ако бях хвърлила една към някого щях да го убия, или поне да му нанеса сериозни поражения! Друг път тестото ми се прецака нещо и стана много ронливо. При следващия опит крема е беше това, което трябва и оттам се прецака цялата работа..... и днес, тоест вчера, успях! Перфектното тесто, перфектния крем....... невероятна комбинация!
За тестото:
2 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. кис. мляко
1 ч.л. сода
1/2 ч.ч. олио
ванилия
брашно - колкото поеме за да се разточи тънка кора.

За крема:
900 мл. прясно мляко
4 жълтъка
6 с.л. брашно
1 ч.ч. захар
1 с.л. краве масло
1 ванилия
Продуктите за тестото се разбиват последователно, оформя се тесто и се оставя за малко да почине.
През това време приготвяме крема, като жълтъците разбиваме със захарта, добавяме малко топла вода и после брашното. Получава се гъста каша. Млякото се слага на котлона да заври и в него разбъркваме яйчено-брашнената смес внимателно, добавяме маслото и ванилията и бъркаме, докато се сгъсти малко. Кремът се оставя да изстине напълно.
От фолио оформяме фунийки. Разточваме тестото и го режем на лентички около 2 см широки. Оформяме фунийките, като увиваме ленти тесто около фолиото. Печем на 180 градуса. По желание при печене се намазват с жълтък за блясък.
След като се изпекат фунийките, изваждат се и се оставя да изстинат, след което се маха фолиото отвътре. Пълнят се с изстиналия крем, а краищата се топят по желание в смлени орехи, шоколадови пръчици или разтопен шоколад. Разтопен шоколад може да се капне и вътре във фунийките преди слагането на крема.


източник:  http://www.gastronom.bg

сряда, 23 февруари 2011 г.

Вкусна питка

Обичам да меся. Обичам да усещам брашното между пръстите си. Обичам ръцете ми да са целите в лепкаво тесто..... Да! Обичам да меся! За жалост покрай малкото ми зверче все по-рядко ми остава време да заровя ръце в чувала с брашното и да заприличам на гейша.... цлата покрита с бялата мека пудра преди да се превърне в гъвкаво тесто.
Имам си нещо любимо, което правя почти винаги когато имам време. Това е една ужасно вкусна питка, станала любима на всички у дома.

Необходими са ви:
кубче мая - желатено е да не е суха... става по-вкусно - разтворена в чаша топла вода с малко захар и брашно
4 яйца
250 мл лимонада или газирана вода
2 големи супени лъжици масло - около 50 гр
сол
брашно около 1 1/2 - 2 кг

Брашното се пресява в подходящ съд и в средата се прави кладенче. В кладенчето се слагат яйцата, маслото, солта и лимонадата. Добавя се шупналата мая. Меси се меко, гладко тесто. От него се разточва кора с дебелина около 1/2 см. Намазва се обилно с олио или масло и се навива на руло. Рулото се нарязва на парчета дебели около 10 см и се нареждат в тавичка, така че "охлювчето". Слага се в студена фурна. Първоначално се включва на около 120 градуса. Когато тестото удвои обема си температурата се увеличава на 180 и се пече докато придобие красив розово-златист цвят. Когато се извади от фурната се намазва с масло и се покрива с кърпа. След 15 мин е вече готова з аконсумация. Поднася се със сирене и шарена сол.

Шоколадово-кокосов сладкиш

Днес ме хвана вдъхновението да направя нещо много шоколадово. Разтърсих се аз из необятното пространство наречено "интернет", изтупах прахта от готварските си книги, прегледах съдържанието на всички шкафове и хладилника и събрах част от нужните продукти. След кратък размисъл набързо замених товакоето нямам, с наличното из кухнята и.... Voila!!!! Получи се невероятен сладкиш с какао, шоколад, кафе и мнооооого кокос!
Първоначално исках да направя този шоколадов сладкиш , но нямах всичк о необходимо. Сетих се да поровя в една тетрадка с рецепти и там открих вкусната шоколадово-кокосова заливка, предназначена за бонбони, но това е друга тема...
Така се получи моята невероятна комбинация, която беше оценена с "Мммммм! Вкусно!" от половинката. Тази оценка рядко я получавам, защото той обича безумно сладки неща, не харесва кремове, различни от нишестета разни и мнооого рядко е впечатлен от торта, различна от бисквитена..... Трудна публика си имам у дома! Но не се отказвам да експериментирам .
Продукти за блатът:
2 яйца
3/4 чч захар
1 1/2 чч брашно
1 чч кисело мляко
бакпулвер
1чл сода за хляб
1/2 чч какао
100 гр разтопено масло
и аромати шоколад, мока и ванилия 

Хареса ми начинът на приготвяне в посочената рецепта.... Всичко в робота заедно и готовооо! Много лесно и бързо. Принципно първо бих угасила содата в млякото, после добавям яйцата и маслото, следват сухите съсътавки, като брашното може и да не е всичкото, и накрая ароматите.
Винаги ползвам хартия за печене на дъното. Но не защото ме е страх да не залепне, а защото формата ми е крива и мазнината тече във фурната и.... пуши ужасно! Това обаче е страхотно улеснение и при миенето.
Блата се пече в предварително загрята фурна... по рецепта... но аз винаги всичко слагам в студена фурна и съм по-доволна от развитието, изключение са само сладките и бисквитите - те са в загрята предварително на 120 градуса фурна.

Глазурата:
100 гр масло - разтопено
100 гр кокосови стърготини
200 гр пудра захар
1 сл мед ( за първи път слагам, но съм много доволна от резултата)
1 разтопен млечен шоколад
и ако има нужда от разреждане малко прясно мляко - 1-2 сл
ако стане много течна - добавям  какао.
Бърках в една купа на ръка.

Когато извадих готовата основа я сиропирах обилно със студено кафе - без захар. После я намазах с глазурата и оставих да се охлади добре.
А резултатът е.... този!
Да ви е сладко!

сряда, 16 февруари 2011 г.

Имало едно време....

      Преди мноооого, мноооого години, в един малък, прекрасен, полупланински град живеело едно момиченце. Това момиченце било вече 2-ри клас. В един слънчев ден целият клас, заедно с учителката били поканени да участват във фестивал. Не какъв да е фестивал, а Фестивал на руската песен! Забравих да кажа, че те учели руски език от самото начало. Заедно с българската азбука, изучавали и руската..... На този фестивал децата пяли песничката за усмивката: 

 
Дамммм, това момиченце бях аз! Днес случайно попаднах на тази песничка и спомените буквално избухнаха в мен! Спомних си слънчевият, прохладен пролетен ден. Спомних си мириса на борови иглички и пресни листа. Спомних си полъха на вятъра..... И най-важното  - спомних си лицата на всички мои съученици. Къде ли са те сега? Какво се е случило с тях? Помня всички имена, разни интерсни случки и забавни историйки за всеки от тях, но нито една фамилия...... Само на най-добрата си приятелка помня фамилията, но след връщането на имената... вече не я знам! Това е другия проблем... след връщането на имената поне 1/3 от тях са си ги сменили. За някои знам, че още тогава заминаха в чужбина със семействата си, но какво е станало след това.... нямам идея!
Иска ми се да се намерим. Да се срешнем и поговорим. Да възобновим старите контакти, с тези така скъпи мои приятели! Дали е възможно след 20 години да се случи нещо такова? Едва ли.... но никой не ме спира да мечтая, да мисля какво бих им казала..... ЕЕЕЕх! Спомени!

И още една песничка, която помня от тогава...

сряда, 9 февруари 2011 г.

Сърцето на признанията

Такааааа... Днес май много ще пиша!

Наближаващият празник, както го наричам- св. Валентин Зарезан, нещо ме вдъхнови! ХА! Изненада! Не че съм сантиментална, но..... за първи път така се вдъхновявам от летящи Купидони, огромни плюшки , кото държат сърца, целуват се.... или са сърца :/  Та сред цялото това любовно обкръжение реших да направя нещо, което нарекох Сърцето на признаният. Малко натруфено звучи за една хартиена измишльотина, но.... да сме в тон с празника все пак е целта.

Тук няма какво да се обяснява май??? Няколко картонени цилиндтрчета, залепени едно за друго във формата на сърце и вързани с панделка. Във всяко цилиндърче по две вързани с панделка листчета. На листчетата..... послание към любимия! Дали ще е любовен стих, нещо от сорта на "Ти си мой роб, затова измий чиниите!", забавна задачка или просто едно "Обичам те!" решавате вие. Важното е да има значение за вас двамата..... а как ще го разберът околните си е техен проблем!


Необходими материали: цветен картон, химикал, ножица, малко лепило и..... много желание и въображение!

На мен ми отне точно 1 час изпълнението, но листчетата ми са празни....... Ще ги надписвам в оставащите до празника дни.
Цялата идея е да го направите в началото на месеца с 14 или 28-29 гнезденца. Всеки ден си избирате едно гнезденце, четете какво е написамо там и..... изпълнявате! Само внимавайте да има чинии, достатъчно много, когато стигнете до това с роба! Жалко ще е да го изхабите за две чаши все пак.
Успех!

Подранил Св. Валентин или как "изтръгнах" сърцето на пипера

Доста касапски звучи заглавието май???? Днес реших да направя пробна вечеря за празника. И добре че се пробвах! Оказа се по-трудно отколкото мислех да ....... откраднеш сърцето на един прост ....... печен пипер!

Вече повече от седмица си мисля, как на 14.02 ще направя вечерята за 1/2 час..... толкова ми отне само да измисля как точно да го врътна тоя пипер, че да стане това което искам. Имайки предвид, че днес се възползвах и от Маги, която прави чудеса ;) , ми отне доста повече време да панирам сърцата от пипер... Сега да унагледя за какво иде реч.....


Приличат ли на сърца? Или по-скоро на дробчета? С малко повече въображение спокойно може да се каже, че това са панирани сърца от печен пипер. Дааа! Не звучи никак трудно, но аз успях след 10-ина различни варианта..... Срам! Сега да се оправдая, че не е само до врътването.... ами и до здравината на въпросния зеленчук. С по-тънки екземпляри ми беше по-трудно.

Сега малко нагледно, за такива като мен, на които трябва да има падне поне тухла на главата за да се сетят как да се случат нещата
Първо пипера се разрязва по този начин.....
.....И ей така ка то заешки уши с клечка за зъби.
Следва потапяне в яйце, брашно, яйце, брашно...... или галета..... колкото ви се иска, обаче внимателно, че се къса..... И В ТИГАНА!
Като приключих с пиперите, си казах "Ами ако????" Извадих стария хляб и с формичка за сладки на правих няколко бързи сърчица от средата му. Метнах ги и тях в тигана. Станаха розовки и хрупкави. За финал ги наръсих с червен пипер.
Тогава обаче реших да добавя и малко сирене за разкош.... в съответната форма и..... крилцата на Маги бяха готови. Това сложи край на кулинарните ми експерименти за момента.

Следващия път ще сложа сиренето вътре в пипера..... значи пак ще се потя с формулата!
Дано ви хареса и..... Добър апетит!

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Кебап с лозови листа и пилешко месо

            Идеята дойде от блога на lety. Аз само малко я доразвих.


Необходими продукти:
Пилешки гърди
500 гр пресни гъби или 1/2 голям буркан стерилизирани
2 големи глави лук
3 скилидки чесън
2-3 пресни домата или 1/2 бутилка доматен сок
1 чаша вино
магданоз
Консервирани лозови листа
черен пипер
чубрица
1 яйце
1/2 кофичка кисело мляко

Месото се нарязва на кголеми кубчета. в малко мазнина се задушават лукът и чесъна. Добавя се месото и леко се запържва от всички страни. Гъбите се измиват и се изсипват при пилешкото. Добавят се доматите, виното и подправките. Оставя се да се сгъсти леко. Ако има нужда се донавя и 1 сл брашно размите в малко вода.
Лозовите листа се потапят за 15 мин в гореща вода - аз ги правя така, защото моите са домашни и имат силен аромат, койт о не обичам - за да омекнат.
Подходящ съд - огнеупорна тенджера иили гювечета- се застила хубаво с листата, така че отгоре да останат част от листата за засисане. Месото с гъбите се изсипва и се поктива добре с листа.
Яйцето се разбива с киселото мляко и се излива отгоре.
Пече се покрито с фолио или капак.

Превъплащенията на един....... кабел!

кабелът  в действие
 
            Имало едно време един кабел. Но той не бил какъв да е кабел! И не си стоял просто така в пространството..... Бил кабел, чакаш да му сложат климатик. 
            Общо взето това е подготовката за климатика в моят хол. И понеже ми се стори много грозно стърчащ, реших да му "ушия"дрешка. В началото беше пролетно-великденска премяна. После Дядо Коледа си остава шейната там, пусна елените и изчезна..... А сега му предстои ново превъплащение за св. Валентин или Трифон зарезан.... не съм решила още.

неделя, 6 февруари 2011 г.

Милинки

Необходими продукти:
1/2 кубче мая ( 1 пакетче суха мая) - разтваря се в 1чч топла вода с 1-2 сл брашно и 1 чл захар
200 мл топла вода, но не гореща
2 сл олио или 30 гр разтопено масло
щипка сол
брашно - около 500 гр

Маята се разтваря докато шупне (сухата също). Брашното се пресява в подходящ съд, добавя се малко сол и в него се прави кладенче. Вътре се изсипва шупналата мая, водата и мазнината и се замесва меко тесто. Оставя се да втаса около 1/2 часа покрито с кърпа. След това се омесва отново съвсем леко, за да не се нарушат шупличките.
Подгответе си един съд с малко олио в него. Намазнявате пръстите си и оформяте малки топчета от тестото - колкото орех. Може във всяко да се овие по малко ситенце. Топчетата се нареждат в тава, но не много плътно.

За заливката аз ползвах 2 яйца, 300 гр сирене, 1/3 чч топла вода, 1/2 пакетче разтопено масло. Всичко се смесва добре и милинките се заливат. Сега като се замисля, можех водата да я заменя с газирана вода или лимонада.  За заливка може да се ползва и само 1 пакетче разтопено масло + 1 голямо яйце + 2-3 сл брашно и евентуално чубрица или друга суха подправка, която харесвате.

Пекът се в загрята фурна.
Да ви е сладко!

Добре дошли!

     Добре дошли в моят блог! Заповядайте на чаша топло, ароматно кафе докато ви разказвам моите "Истории от фурната"!
     
     Мечтая си за една такава карирана покривка, постелена на малка кръгла масичка, в светла и просторна кухня. Около масичката  - няколко стола. На масичката - чаша кафе, днешен вестник и чиния с бисквитки. И аз там..... стоя си, пия си кафето и гледам през големия прозорец, който е точно до мен. А навън...... Булевард, окъпан в слънчеви лъчи, които играят по витрините, из листата на дърветата, закачат минувачите и танцуват лудо с последните капки дъжд...... 
     Ето за това мечтая, но докато го получа ще се задоволя и смоята малка, уютна кухничка в която творя своите чудеса.....Но тук няма да споделям само рецепти! Това ще е мястото за моето творчество, мисли, желания и всичко, което ме вълнува!


Бъдете мои скъпи гости!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...