понеделник, 29 август 2011 г.

Бижута и един еко проект (ако може така да се каже)

В последната седмица творя. Имах си два повода върху които се бях концентрирала. И тъй като и двата повода вече минаха и рожденничките си получиха подаръците, вече мога да публикувам! През цялото време започвах нещо и после го развалях, защото не се получава точно това, което си мисля и ми се иска. Мислех да направя нещо от рециклирани материали, но просто не се получава. Стои някак грубо всичко...... Снощи обаче се мобилизирах и промених доста концепцията и в крайна сметка се получи... нещо.

Първото бижу е за моята майка, която имаше рожден ден. Цветето е и брошка, която може да се носи самостоятелно. Самото цвете е изработено от плат от стара ролкя, която вече не става за носене, но пък за друго става ;) . Останалото са мъниста направени от пластмасови бутилки, останала ми от предишен проект панделка, малко зелена бижутерска тел и един голям кристал от скъсано герданче. Или както се казва.... От нищо - нещо!



Другият ми проект е предназначен за сестра ми. И за нея съм ползвала само материали в наличност. За щастие имам доста кристали, мъниста, панделки и каквото се сетите разпределени  в два големи кашона. След неколкократно разравяне из купчината бурканчета и кутийки, най-накрая реших каква да е визията. Седнах и ги направих:


Изпълнението и на двете не е перфектно, но като се има предвид, че досега съм правила бижута само веднъж  мога да кажа, че съм се справила перфектно! А следващият път.... още по-добре!

понеделник, 22 август 2011 г.

Мъфини с крем от виолетки (теменужки)

Виолетки, теменужки...... любимите ми бонбони! Колкото и време да минава удоволствието от едно пакетче такива бонбони си остава същото, както когато бях на 6 години! Толкова ароматни и вкусни..... Връщат ме в едно прекрсно време! Заедно с миризмата на нафталин от бабиният гардероб, сякаш ме пренасят в едно време, когато мислех само как да покрия счупената чиния, разлятото мляко или някоя друга (малка или по-голяма) беля.  Реших да се върна назад във времето днес. Купих си едно пакетче "машини на времето" (разбирайте Виолетки) и показах на дъщеря ми, лакомствата от моето време.
Изведнъж ми хрумна да направя кремче с този невероятен аромат. Върнах се в магазина и купих още две пакетчета. Вече у дома първо седнах да забъркам крема:

1/2л прясно мляко
1 чч захар
3 жълтъка
3 сл царевично нишесте
2 пакетчета Виолетки
сладкарска боя - червено и синьо или лилаво

Слагам млякото със захарта да заврят на котлона. Разбивам жълтъците с нишестето и малко прясно мляко. Добавям ги в млякото с непрекъснато бъркане. Бъркам, докато се сгъсти добре. Оставям да се охлади.
Тук идва трудната част.... как да добавя Виолетките? Опитах се да ги троша в хаванчето, с чука за месо, с точилката..... нищо не става! Накрая се ядосах. Извадих робора. Изсипах бонбоните в блендера. Отгоре налях крема и.... за 30 сек стана чудно! Гладък, ароматен крем! Добавих боята. Аз използвах червено и синьо, но изпуснах повече боя и стана много тъмен и мътен цвета. Слагайте помалко до получаване на желания цвят.



А сега Техни Височества...... Мъфините!


2 чч брашно
3 чл бакпулвер (1 пакетче)
1/2 чл сода бикарбонат
щипка сол

1/2 чч олио
3 яйца
малко прясно мляко (около 1/2 чч)

Сухите съставки се пресяват. Олиото и яйцата се разбиват леко. Сипват се при сухите съставки и се разбърква бързо. Ако е необходимо се добавя прясно мляко. Тестото трябва да е мааалко по-гъсто от тесто за кекс. Не се бърка много. Леко, колкото да се поемат съставките и да стане гладко.
В чашки или специална форма за мъфини се слагат хартиени формички. Всяка се пълни на 1/3 от обема си. Слага се по 1-2 чл от крема, и отгоре се изсипва още малко от тестото, но формата не се пълни повече от 2/3 от обема си. Пекът се около 20-25 мин на 160-180 градуса.



петък, 19 август 2011 г.

Да организираш детско парти - част 1

 В следващите два месеца ще ви разходя с мен по мъките. Ще организираме заедно рожден ден във Варна. Ще пиша за основните елементи на един рожден ден, заведения, торти, украси, кетъринг...... и каквото се сетите още!

Трудно е да се организира детско парти. Особенно ако нямаш достатъчно място у дома за да събереш децата и техните родители. За малките трябва да избереш обезопасено място, с подходящи за възрастта им играчки, а за големите - достатъчно забавления. За деца над 3 години ползването на услугите на аниматор може да улесни задачата. Но за по-малки са досатъчни каките в детските кътове към заведенията.
Започвам тази тема, защото сега организирам партито за рожденният ден на моята почти 2 годишна дъщеря.
Миналата година темата беше Горски феи. Направих венчета за всички деца, тейбълки във формата на цветя, дори поканата беше цвете. За тази година темата все още не ми е много ясна.... Ще попитате защо да има тема? Ами обичам да имам около какво да ми се върти въображението. Ако нямам водеща думичка немога да организирам идеите си и да ги реализирам, вместо това ги разпилявам и се загубват. Все искам още и още да направя и в един момент.... нищо не успявам да свърша. Когато имам тема обаче нещата са различни. Всяка от връхлетелите ме идеи се обмисля, опитвам се да я вкарам в рамките на темата, правя макети и проби и... решавам става ли или по-добре да се откажа.

Набързо мисля да нахвърля темите, които ми се въртят в главата, заедно с някои снимки и линкове.
 http://tipjunkie.com/  Това е любият ми извор на идеи (и още поне 30 подобни сайта).
http://partythemeplace.com
http://www.marthastewart.com/
http://family.go.com/


Понеже дъщеря ми е луда по "льолль"-та (рибки) първата ми идея беше парти Златна рибка. Цък! Насладете се!

Използвани са снимки от личен архив, и доста сайтове. Нямам претенции за авторство върху снимките.
 
После парти Под дъгата:
 
Използвани са снимки от личен архив, и доста сайтове. Нямам претенции за авторство върху снимките.
Един куп Мики Мауси, Мечо пуховци, Принцеси, Барби (много обича да гледа филмите на Барби), Майстор Мани, Бъз Би....... ми минаха също.   
И все пак не съм се спряла окончателно на тема! Има време.... поне 20 дни за да реша и да започна подготовката.
Толкова за днес! Следващия път ще направим разходка из заведенията....

четвъртък, 11 август 2011 г.

Забавления в дъждовен ден.....




Само 10 часа е, а вече се изчерпах откъм идеи за забавление на малки ЧУДОвища в дъждовен ден! От 1 час малката прехвърля бобчета, лещи и макарони в едни купички и чашки, обаче взе да и омръзва...... Оставила съм един кош с дрехи за сгъване, като и омръзнат варивата да си поиграем малко на Кой по-бързо сгъва блузки?... и естествено тя ще ме бие, нищо че после трябва да се крия, за да оправя дрехите... поне е забавно.! Сега и обяд ще готвим, после едно солено тесто с малко сладкарски бои ще замесим.....Е дано успея да не се побъркам днес!

понеделник, 1 август 2011 г.

Френски сладкиш с круши

Хладилника ми е пълен с круши! Сладки, сочно, прекрасни, но..... не успяваме да им се насладим! Загниват и ги изхвърлям.... и за да не ги сполети всички тази беда, се разтърсих за подходяща рецепта за сладкиш. В  bg-mamma  попаднах на рецептата на   natalyna за Френски сладкиш с круши   Стана невероятен!!!! Копирам я дословно, защото на мен този форум трудно ми се зарежда, а така ще ми е винаги под ръка. Възхитена съм от вкуса и единствената причина още да има от този сладкиш у домае, е че... съм сама с малката, а двете трудно ще се справим с цяла тава....

С вкусна карамелена коричка



Продукти за около 6 човека - размер на тавичката(формата) 22 см:

3 - 4 добре узрели средно големи круши
150 г. брашно
100 г. захар
2 яйца
100 мл прясно мляко
3 с.л. олио
1/2 бакпулвер
щипка сол

Заливка:
80 масло
1 яйце
3 с.л захар

Приготвяне:

Пуснете фурната да се загрява на 180°C при обикновена фурна или  160°C при фурна с вентилатор.

Махнете семките на крушите, обелете ги и ги нарежете на филийки.

С миксер разбийте двете яйца с щипка сол и прибавяйте по малко захарта. Бийте до побеляване и утрояване обема на сместа. Отделно смесете брашното с бакпулвера и прибавете към яйцата. Най-накрая по малко прибавяйте и млякото смесено с олиото.

Пригответе си форма за торта или малка тавичка и изрежете за дъното кръг от хартия за печене(за по-лесното отлепяне от дъното). Страните на формата намажете с масло.

Изсипете половината тесто във формата и разстелете добре.
Наредете нарязаните круши, така, че да се запълни формата и залейте отгоре с останалото тесто. Сложете във фурната и печете 30 мин на показаните по-горе градуси.

Към края на печенето си направете заливката:
Оставете маслото да се разтопи на много слаб котлон, прибавете към него захарта и разбитото яйце и при непрестанно бъркане с тел оставете захарта да се разтопи напълно(целта не е карамелизация Naughty) - получава се нещо като жълт сироп.
След като изминат 30 мин. от запичането на сладкиша, извадете го, залейте го със заливката и леко надупчете с вилица, шишче или нож на няколко места за да попие заливката по-добре. Отново го върнете във фурната и печете още 20 мин.

Накрая го извадете и оставете да изстине във формата. Поръсете с пудра захар и поднасяйте полят с карамел! :chef:
Вярвайте ми - ще свърши много бързо!

Фундаменталното знание "бебешки език" .... и защо лишавам детето си от него

 Първо искам да ви кажа колко лоша майка съм! От най-най-най.... -лошите! Искате доказателства? ООО толкова са много, че цял ден няма да мога да ги опиша

Най-важното е че.... не вдява и грам от Бебешкият език! О УЖАССССТТТТТТ! И как сега ще израстне горкото дете, като не е придобило това така важно знание? Как е възможно да не познава думички като "титя", "папу", "наняне", "кемче", "бау-бау", "писи"........? Е как???? Ами много лесно.... ще нарича нещата с истинските им имена и няма да се тормози да помни странни думички, които пък после да се налага да запомня по друг начин. Ще говори на собствен език, а не на общоприетият "бебешки".
При нея няма папане, папу, амчи, амко, амам и тн. Тя се храни, яде. Тя не "нанка"... тя спи. Тя не ходи на "титя".... а се разхожда. За нея нещата просто свършват, няма вече, а не са "тю-тюююю" със страно вдигнати ръчички. Никакви бау-баучета, писита, бечита, клечита, пупу (каквото и да значи), къх, мъх, ух, тух  и каквото се сетите още..... Беден ми е бебешкия речник!!! Има хора, които могат спокойно да преподават Бебешка филология в който и да е голям университет, но аз не съм от тях. За мен е не просто Тъмна Индия..... той си е направо Марианската падина - знам че я има и къде е, но друго..... незнам.
Така де... много са разочаровани всички, че гледам като "ударена с мокър парцал" докато контактуват с мен и детето на прословутия Бебешки! То не само аз гледам така... тя има същият изумено, объркан поглед, който казва "Абе к'во ти става на теб? Да не слънчаса нещо? А?"
Не казам че говори перфектно, но си е изработила свой език, който няма нищо общо с общоприетия. Котката например е "кот'ка", кокошка- "кокока", краставица - "кя кяк" и тн. Създава изречения, които доста често са разбираеми (ако знаеш контекста) изобщо... чудно се справя и без паразитните фрази от "бебешкият".


Защо хората настояват да говоят на малките човечета на общопиетия "бебешки" език? Толкова ли е станно, че бебетата всъщност не разбиат какво им говорят? Толкова ли е ужасно, че детето ще си измисли дума, различна от общоприетата? Неразбирам! Защо да мъча детето да научи първо "бебешкия", а после да му се карам, да не говори така а "като голямо дете".
У дома не се говори на "бебешки". Забранила съм на бабаи, дяди, лели, чичовци и тн, НО.... Колкото и да обяснявам, че малката няма да разбере и трябва  да и се говори като на голям човек, "бебешкия" (или бАбешкия ;)  ) се използва много. Оправданието "Ама то няма да разбере какво му казвам иначе..... Пък и аз едно време....."    Даммммм! Синдромът "Аз едно време ........." и другият "Аз 2 деца съм отгледал/а...." !
Интересно ще е да отбележа, че когато и говорят на бебешки малката гледа  странно, все едно е видяла извънземно. Гледа , гледа, поглежда мен и вдига раменца с едно странно изражение, което мога да преведа като "Тая пък сега какво и стана?!?!?!?" Тези движения на детето биват изтълкувани като разбиране и се започва едно радостно викане и подскачане. В следствие на всичко това се вади позабравения речников запас от "бебешки" на Х и аз чувам думички, дето даже не съм си мислила някога че съществуват! Беба започва да се забавлява като гледа весело подскачащата си баба и за да я накара да подскача още повече започва да повтаря думичките. Голяма работа са това децата... правят те на клоун без да се усетиш!
В крайна сметка прекатявам веселбата. Х е видимо разочарован, а бебето..... заинтигувано от пистигналата купичка с храна. Следващата сцена се разигава на столчето за хранене. Х грабва лъжицата и почва да я пълни и да се опитва да даде на детето да яде, но... получава отпор! Откакто навърши 14 месеца малката се храни сама, почти изцяло. Рядко помагам с лъжичката или виличката, и то най-вече когато самата тя потърси помощ. Но Х това не го знае.... Съответно детето започва да се гърчи и да вика, чак сълзи пуска. Тук се намесвам аз и обяснявам, че тя се храни сама и ако Х продължава да настоява, детето ще откажа да яде . Накрая дърпам стола настрана и давам друга лъжица на детето, въпреки възмутения поглед на Х "Ама как така сама? Ти знаеш ли какво ще стане сега.... поне една мушама постели на пода, да изчистим по-лесно после!" Аз съм вече на мивката с гръб към тях, и се правя че не чувам, беба лапа здраво и не я интересува нищо, а Х остава с възмутената си физиономия. В един момент малката почва "Папа? Папа?" " Да, бабе, папай!!!" "Не, мамина! Не пари! Яж си спокойно" "Ни папа!"- изкрещява щастливо тя и почва да трака с лъжицата. Излишно е да казвам, че Х е скандализиран!

А най-дразнещо е когато напълно непознати започнат да се бутат където не им е работата и да ми обясняват колко е важно на детето да му се говори така, че то да разбира.... на кратко - на бебешки... защото, видиш ли, децата нямат достатъчно добре развита нервна система за да разбират приказките на възрастните! Тук вече започвам да се търкалям от смях!

Още колко такива имам.... но за сега май е достатъчно!

Украшения за малки кокетки

Наблюденията ми са, че доста момиченца около своята втора година минават един период на "кипрене". За някои той не свършва никога.... е няма какво да се лъжем - за повечето малки и пораснали момиченца този период никога не свършва! Та по повод на въпросния втори рожден ден на една малка сладурана направих няколко комплектчета за малки кипри. Моята дъщеричка, макар да е около тази възрас, все още трудно търпи нещо на главата си, но сега ще правя и на нея такива комплектчета, а също и на племеницата ми и още няколко маки госпожици от 2 до 32 годидишна възраст.






Моделката, която хем не иска диадемите на главата си, хем не дава да ги махна, а на всичкото отгоре ги крие да не ги снимам!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...