понеделник, 1 август 2011 г.

Фундаменталното знание "бебешки език" .... и защо лишавам детето си от него

 Първо искам да ви кажа колко лоша майка съм! От най-най-най.... -лошите! Искате доказателства? ООО толкова са много, че цял ден няма да мога да ги опиша

Най-важното е че.... не вдява и грам от Бебешкият език! О УЖАССССТТТТТТ! И как сега ще израстне горкото дете, като не е придобило това така важно знание? Как е възможно да не познава думички като "титя", "папу", "наняне", "кемче", "бау-бау", "писи"........? Е как???? Ами много лесно.... ще нарича нещата с истинските им имена и няма да се тормози да помни странни думички, които пък после да се налага да запомня по друг начин. Ще говори на собствен език, а не на общоприетият "бебешки".
При нея няма папане, папу, амчи, амко, амам и тн. Тя се храни, яде. Тя не "нанка"... тя спи. Тя не ходи на "титя".... а се разхожда. За нея нещата просто свършват, няма вече, а не са "тю-тюююю" със страно вдигнати ръчички. Никакви бау-баучета, писита, бечита, клечита, пупу (каквото и да значи), къх, мъх, ух, тух  и каквото се сетите още..... Беден ми е бебешкия речник!!! Има хора, които могат спокойно да преподават Бебешка филология в който и да е голям университет, но аз не съм от тях. За мен е не просто Тъмна Индия..... той си е направо Марианската падина - знам че я има и къде е, но друго..... незнам.
Така де... много са разочаровани всички, че гледам като "ударена с мокър парцал" докато контактуват с мен и детето на прословутия Бебешки! То не само аз гледам така... тя има същият изумено, объркан поглед, който казва "Абе к'во ти става на теб? Да не слънчаса нещо? А?"
Не казам че говори перфектно, но си е изработила свой език, който няма нищо общо с общоприетия. Котката например е "кот'ка", кокошка- "кокока", краставица - "кя кяк" и тн. Създава изречения, които доста често са разбираеми (ако знаеш контекста) изобщо... чудно се справя и без паразитните фрази от "бебешкият".


Защо хората настояват да говоят на малките човечета на общопиетия "бебешки" език? Толкова ли е станно, че бебетата всъщност не разбиат какво им говорят? Толкова ли е ужасно, че детето ще си измисли дума, различна от общоприетата? Неразбирам! Защо да мъча детето да научи първо "бебешкия", а после да му се карам, да не говори така а "като голямо дете".
У дома не се говори на "бебешки". Забранила съм на бабаи, дяди, лели, чичовци и тн, НО.... Колкото и да обяснявам, че малката няма да разбере и трябва  да и се говори като на голям човек, "бебешкия" (или бАбешкия ;)  ) се използва много. Оправданието "Ама то няма да разбере какво му казвам иначе..... Пък и аз едно време....."    Даммммм! Синдромът "Аз едно време ........." и другият "Аз 2 деца съм отгледал/а...." !
Интересно ще е да отбележа, че когато и говорят на бебешки малката гледа  странно, все едно е видяла извънземно. Гледа , гледа, поглежда мен и вдига раменца с едно странно изражение, което мога да преведа като "Тая пък сега какво и стана?!?!?!?" Тези движения на детето биват изтълкувани като разбиране и се започва едно радостно викане и подскачане. В следствие на всичко това се вади позабравения речников запас от "бебешки" на Х и аз чувам думички, дето даже не съм си мислила някога че съществуват! Беба започва да се забавлява като гледа весело подскачащата си баба и за да я накара да подскача още повече започва да повтаря думичките. Голяма работа са това децата... правят те на клоун без да се усетиш!
В крайна сметка прекатявам веселбата. Х е видимо разочарован, а бебето..... заинтигувано от пистигналата купичка с храна. Следващата сцена се разигава на столчето за хранене. Х грабва лъжицата и почва да я пълни и да се опитва да даде на детето да яде, но... получава отпор! Откакто навърши 14 месеца малката се храни сама, почти изцяло. Рядко помагам с лъжичката или виличката, и то най-вече когато самата тя потърси помощ. Но Х това не го знае.... Съответно детето започва да се гърчи и да вика, чак сълзи пуска. Тук се намесвам аз и обяснявам, че тя се храни сама и ако Х продължава да настоява, детето ще откажа да яде . Накрая дърпам стола настрана и давам друга лъжица на детето, въпреки възмутения поглед на Х "Ама как така сама? Ти знаеш ли какво ще стане сега.... поне една мушама постели на пода, да изчистим по-лесно после!" Аз съм вече на мивката с гръб към тях, и се правя че не чувам, беба лапа здраво и не я интересува нищо, а Х остава с възмутената си физиономия. В един момент малката почва "Папа? Папа?" " Да, бабе, папай!!!" "Не, мамина! Не пари! Яж си спокойно" "Ни папа!"- изкрещява щастливо тя и почва да трака с лъжицата. Излишно е да казвам, че Х е скандализиран!

А най-дразнещо е когато напълно непознати започнат да се бутат където не им е работата и да ми обясняват колко е важно на детето да му се говори така, че то да разбира.... на кратко - на бебешки... защото, видиш ли, децата нямат достатъчно добре развита нервна система за да разбират приказките на възрастните! Тук вече започвам да се търкалям от смях!

Още колко такива имам.... но за сега май е достатъчно!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...