След дъъъълго отсъствие се завърнах в моя виртуален дом. Трудно ми беше и колкото и да не ми се иска да си призная се оказа че съм пристрастена към Мрежата и машинката чрез която съм се превърнала в един от "възлите"и.
Три седмици без компютър! Това е невероятно изпитание на волята! На няколко пъти просто сядах на стола и цъках с мишката.... от носталгия. Три седмици сякаш бях лишена от въздух. Не е истина колко зависими сме станали и как живия контакт е заменен с поредица единици и нули, които се прехвърлят с невъобразим а скорост по кабели, опасващи целия свят. Замислих се (защото време за мислене имах бол!!!) как забавянето на тези единици и нули с части от секундата ни карат да полудяваме и да обявим връзката за "скапана".А хората са чакали писма с месеци, за да научат какво се случва с техните приятели, роднини и любими хора.....
Е в тази нет суша имаше и един добър момент. Съпругът ми всяка вечер се пукаше по шевовете от различни вкусотии. Започнах и да плета, да майсторя разни неща от нищото, играх по цял ден с детето, срещах се с приятелки (ама на живо! Не във фейса или скайп) и имах време за всичко.
В заключение... не е толкова лошо да нямаш интернет! Създаваш физически, жив контакт с хората, намираш си някое хоби, правиш нови неща....... но си е друго да пиеш кафе, с някой който живее в Австралия например, макар и виртуално!
Няма коментари:
Публикуване на коментар